|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Тук седи, мама, Димитре,
тук седи, мама, не ходи
по Милкините седенки,
че Милка има, Димитре,
дур девет братя хайдути,
хайдути, мама, и душмани,
ще те, Димитре, уловят,
уловят, ще те убият.
Димитър мама не слуша,
тръгна Димитър, че отиде
у събота срещу неделя
с Милка да си хортува.
И на чемшир порти похлопа,
похлопа и още потропа.
Не го е Милка зачула,
най го братя зачули
и тий си навън излезли;
девет тифеци стиснали -
Димитра у сърце ударили.
Падна Димитър, че умря.
Милка от къщи зачула
и тя си навън излязла,
на девет братя думаше:
- Ой ви въй вази, дор девет,
дор девет братя душмани,
що си Димитра убихте -
Димитър един на майка,
на майка, ем на мил баща!?
Скоро Димитра земнете,
в равно го двори занесте,
Димитър има постелка,
че го в постелка завийте!
Станала беше майка му,
нарано, рано в неделя,
равно си двори замита,
ем на Димитра повиква:
- Я ставай, ставай, Димитре,
булките на вода отождат,
момите в черда изкарват,
бабите с тамян кадят,
на тебе ще ти се смеят!..
Па мете майка му и замита,
все на Димитра повиква.
Еднъж му, два, повикнала,
на третию отишла.
Като му очите открила -
Димитър лежи умрял.
Викнала, че заплакала:
- Димитре, мама, Димитре,
нъл ти мама обаждаше
със Милка да не хортуваш.
Сбирайте се, комшии,
и Димитрови родове,
Димитру сватба да дигнем,
да дигнем, да му направи.
Милка й у тях зачула,
че се й умила и оплела,
и се накичи, натруфи,
в мала градина си влязла,
набрала цвете всякакво,
сминдово и босилково,
скичила до три кичици -
едната беше за зетю,
втората беше за булката,
третата беше за деверю.
Лапнала котли и кобилици,
на вода Милка отишла,
че си котлите сложила,
в Димитрови отишла,
у десен си джоб бръкнала,
извадила ножче енджерче,
сама се й Милка заклала,
тя въз Димитра да умре.
У един ги кявур гудили,
у един ги гроб заровили.
Милкини братя дур девет,
душмане, холам, хайдути,
тий си Милка извадили,
друго си място търсили
и там си Милка заровиха...
Валя Драгулуй - Румъния (Юфу, Зл. Български народни песни от селата
Кяжна и Валя Драгулуй - Румъния. С., БАН, 1991, № 135 - "Убит от братята
на либето си - 1"); тифеци - пушки, срвн. тюфеклийка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|