* * *

Братя погубват сестрино либе

Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
я недей ходи, Стояне,
за таз хубава Петкана,
че е Петкана злочеста,
злочеста синко, проклета,
и сме с Петкана роднина,
роднина девет повоя,
десети повой - майка й.
Деветима е либила
и деветтях са измреле
и ти ще, синко, да умреш!
Стоян си нищо не рече,
ами си узе кавале,
кавале с медни кобуре,
па си на дворе излезе,
със меден кавал засвири.
Чуло го старо, заплака,
чуло го младо, заслуша,
чула го гора, повяхна
чула го вода, пресъхна,
чул го е камък, пръсна се,
чу го Петкана, позна го,
па са хубаво премени,
та па си узе котлите,
та си на вода отиде,
покрай Стояна си мина.
Наляла и върнала са.
Ка си я виде млад Стоян,
турна си кавал у кобур,
та па си тръгна със нея,
па за ръка са държеле,
вървеле и приказвале.
Петкани девет душ' бракя,
девет си ножа точаха,
точаха и заглеждахъ
и за Стояна гледаха.
Ка си Стояна виделе,
на крака му са станале,
между тях са го турнале.
Петканин по-стари братец
той на Петкана думаше:
- Сестро Петкано, Петкано,
я меси пита гореща
Стояна да си гостиме.
И Петкана се усете,
че ще Стояна заколят,
Стояну на крак стъпила,
дано се Стоян усети,
след нея да си излезе,
та да му каже Петкана,
че ще да си го убият,
нейни мили девет бракя.
Стоян са не е усетил.
Петкана навън излезе,
та си ръцете измила,
гореща пита да меси,
коги са назад върнала,
тия Стояна убиле,
че му главата скачаше,
език му в гърло думаше:
- Прощавай, либе Петкано,
до днеска с тебе ходихме,
ходихме, либе, гълчахме.
Петкана викна, заплака:
- Олеле, варе, бре варе,
мой мили девет братлета,
скоро Стояна земете,
земете и занесете
в тяхната нова градина
при зеленото яворче,
под яворчето-одърче,
и под одърче-кладенче,
па го с чергата завийте,
та да ви никой не виде,
не виде и не познае,
че сте Стояна убиле!
Тие Стояна узеле,
па го занеле, занеле
в тяхната нова градина
при зеленото яворче,
на неговото одърче,
па го с чергата завиле.
Коги е било зарънта
и майка му е станала,
па са надея майка му,
та да си стане млад Стоян,
да стане Стоян, не стая,
тя си по пладне отиде
Стояна да си събуде.
Коги чергата метнала,
та си Стояна отвила,
Стоян във кърви отънал.
Викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
нали ти мама думаше
да ми не ходиш, Стояне,
за таз хубава Петкана,
че ще ми, мама, загинеш!
И Петкана е седяла,
седяла, па е слушала,
слушала и пригатвяла
Стояну на смърт да иде.
Като е чула, че плачат,
тя на бракя си думаше:
- Олеле, варе, бре варе,
мой мили девет братлета,
точете вино на ведра,
че ще си ние идеме
Стояна да си копаем.
Тие Петкана слушале,
та па си вино точиле,
Петканиния по-стар брат
той си ми тръгна с Петкана,
у Стоянови отишле.
Като Петкана отиде,
тя си синия сложила,
па при Стояна отиде,
бръкнала в черни джобове,
изваде влашко ноженце,
та си са в сърце убоде
и си са викна, провикна:
- Слушайте, мало, голямо,
какво ще да си заръчам-
широка гроба копайте,
широка още дълбока!
Та си Стояна турнале
със първо либе Петкана.
То са на бога смилило,
че си водата пресъхна
и си гората повяхна,
и са камъне пръснале,
и са слънцето затъме,
та си Стояна съживи
със първо либе Петкана,
та са са двама узеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.