* * *

Братя погубват сестрино либе

Имала й мама, имала й
един син, мама, Димитра,
той за син, той за дъщеря.
Залюбил Димитър Милкана.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не люби, синко, Милкана -
Милкана й чедо съдружно,
тя има братя дружина,
дружина дур деветтима.
Те ще те, синко, уловят,
уловят, ще те погубят!
Димитър майка си не слуша,
събул е кални цървули,
обул е пъстри калцуни,
дръпнал е черни ботуши,
наметнал черна каплама, (2)
надкривил калпак кавърджик
над чело, над черни вежди,
земал е медни кавали.
Като от двори излягъл, (2)
викнал Димитър, засвирил.
Кавала свири-говори:
- Милкано, любе Милкано,
къде си, любе, да излезеш?
У Милканини отишъл,
на сундурмата потропал,
на врата похлопал,
и на Милкана повикал:
- Милкано, любе Милкано, (2)
къде си, любе, да излезеш,
да си вратата отвориш!
Стана Милкана, отвори.
Димитър у къщи кат улягъл, (2)
Милканин братя дружина,
дружина дур деветтима
и стара майка десета,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
и на Димитра думаха:
- Димитре, зетко Димитре,
я седни, холан, Димитре,
голям си моабет да правим,
да ядем, още да пием.
И на Милкана думаха:
- Милкано, сестро по-малка,
да вземеш бяло котленце,
да слезеш у ладна мазия, (2)
да сточиш вино червено
от незаченатата бъчва!...
Нали е Милкана по-малка,
и тя братя си послуша. (2)
Че взела бяло котленце,
слягъла у ладна мазия,
сточила вино червено
от незаченатата бъчва.
Като се назад повърна,
като у къщи улягла,
дето Димитра заклали,
Милкана у кърви потъна...
Милканини братя дружина,
дружина дур деветтима,
че са Димитра тий взели,
право го у тях занесли
и го на чардак сложили,
главата му тий наместили -
да н' го майка му познава, (2)
и го с ямурлук покрили...
Заранта, като съмнало,
Димитровата майчица
Димитра от сън събужда:
- Димитре, синко Димитре,
я стани, синко Димитре, (2)
Милкана чарда изкарва
със черна кърпа на глава, (2)
та кого, синко, жалей?
Димитър, един на мама,
ни стана, ни пък се обажда.
Димитровата майчица (2)
и тя въз него отиде,
отиде, та го повика,
повика, и го открила...
Какво си чудо да види - (2)
Димитър у кърви потънал,
и главата му отрязана!...
Кат' го майка му съгледа,
викнала и заплакала:
- Димитре, синко Димитре,
нали ти думах, Димитре -
не ходи, синко, не ходи
на Милканинте седенки,
тий ще те, синко, убият!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010