* * *

Братя погубват сестрино либе

Майка Димитра думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
нали ти мама думаше:
"Не ходи, синко по тлаки,
по тлаки и по седенки,
на Вълканина седянка!"
Вълкана има, Димитре,
девет душ' братя хайдути,
четиримата са джелати -
те ще те, синко, измамят
и ще те, синко, погубят!
Димитър майка не слуша,
ходи Димитър по тлаки,
по тлаки и по седенки,
на Вълканината седянка.
На тънка дъска приседна
и въз Вълкана възлегна,
извади медни кавали,
ясно Димитър засвири,
по-ясно запя Вълкана.
Де дочуха Вълканините,
Вълканините девет братя,
те на седянка дойдоха
и на Димитър думаха:
- Димитре златеченино,
Димитре златна ябълко,
тая година е девета
как лъжеш наша сестра,
ти у нази не си дохождал,
я хайде у нази да идем,
да се, Димитре, почерпим!
Димитър братя послуша,
че го у тях са завели
и на Вълкана думаха:
- Сестро Вълкано, Вълкано,
я вземи котле на ръка,
па иди долу в мазата,
наточи вино червено
да се с Димитра почерпим!
Вълкана братя послуша,
взела е котле на ръка,
отишла долу в мазата,
наточи вино червено.
Кога се върна Вълкана -
Димитър на земя лежеше,
в ясни кърви потънал.
Викна Вълкана, заплака,
из едно гърло - два гласа,
из една уста - две думи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.