* * *

Братя погубват сестрино либе

Демировата майчица
тя на Демира думаше:
- Демире, синко Демире,
не ходи, синко, не ходи
на Вълканините седенки!
Вълкана, синко, си има
дор девет братя хайдути,
те ще те, синко, убият!
Демир мама си не слуша,
у Вълканини отиде,
на порти си похлопва,
като похлопа и повика:
- Вълкано, любе, Вълкано,
излез ми, любе, отвори!
Вълкана дума Демира:
- Таз вечер не идвай, Демире,
че мойте братя девеття
са си в къщи, Демире,
те ще те, Демире, убият!
- Не бой се, любе Вълкано,
аз лесно с тях ще се справя!
И в къщата той влезе.
Вълканините девет братя
остри ножове точеха
и на Демира думаха:
- Защо си дошел, Демире?
- Вашата сестра Вълкана
искам за жена да взема!
Те кат си ножове прибраха
и на Демира думаха:
- Хайде хоро да играем,
щом си на сватба дошъл!
Кат се на хоро хванаха
и му главата отрязаха,
и го у тях занесли,
на висок чардак сложили,
глава му до крака турнали.
Сутринта кат станала
негова стара майчица
и към чардак погледнала.
Там видя - Демир мъртъв лежи,
глава му до крака сложена.
Викна майка, та заплака:
- Демире, синко Демире,
защо майка си не слуша
да не ходиш у Вълкана,
че има братя хайдути -
те ще те, майка, убият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.