* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитро думаше:
- Не ходи, сине, не ходи
на Милканината седянка -
Милканите братя,
те са, сине, хайдути,
те ще те, сине, убият,
мил мамин, ще те погубят!
Димитър майка си не послуша,
че взема медни кавали,
право у Милканини отива.
Милкана като го видяла,
дала му стол да поседне,
Димитър изважда кавала,
че си Димитър засвирва,
кавал му свири-говори:
- Милкано, любе Милкано,
душа му място да няма,
който ни нази раздели!
Докато си Димитър свиреше,
Милканите братя хайдути,
те във къщи си влизат
и право при Димитра отиват -
"добре му дошъл" да кажат.
Най-малък брат Милканин,
той на Милкана думаше:
- Милкано, сестро Милкано,
я вземи медно бакърче,
превлези в мази дълбоки,
наточи вино червено,
да си Димитра почерпим.
Милкана вино наточи,
като по стълба минала,
червено вино плеснала,
на ум й веднага хрумнало -
това е нещо като знак.
Бързо във къщи отива,
какво да види горката -
Димитрова глава отрязана,
главата му се търкаля,
езикът му говори:
- Душа му място да няма,
който си майка не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.