* * *

Братя погубват сестрино либе

- Леле, Райне, моме Райне,
зарад тебе кон продадох,
кон продадох, кавал купих!
А Райна си говореше:
- Стига, Митре, ми дооди
сяка вечер, сяка заран.
И снощи се братя фалят,
братя фалят на тебека -
с пушки че те изпращат,
с ножи че те дочекаат.
Дури дума да издума,
да издума мома Райна,
утепаха юнак Митре,
утепале го Райнинните братя.
Кога било утре рано,
утре рано у неделя,
сите моми бела саи,
бели саи, бел трендафил -
мома Райна църна сая,
църна сая, църно перо,
църно перо пауново!
Проговаря Митревата майка:
- Оти, Райне, църна сая,
църна сая, църно перо,
църно перо пауново -
сите моми бела саи,
бели саи, бел трендафил?...
А Райна си говореше:
- Аво, стрино, мила стрино,
да си дойдеш у одая,
да си видиш юнак Митре!
Собрали се селянето,
изкопаха длъги гроби.
Па си умре мома Райна.
Закопаха юннак Митре
и до него мома Райна.
Юннак Митре израснал е,
изникнал е зелен бор,
а мома Райна - тънка топола.
Израснале, пораснале
и се двама доставиле...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010