* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама на Димитър думаше:
- Димитре, сине Димитре,
не ходи, синко, не ходи,
при пустата бяла Милкана,
Милкана има, Димитре,
дор девет братя големи,
те ти се канят, Димитре,
канят се да те уловят,
уловят и убият!
Димитър мама не слуша,
той стана, холан, отиде
на Милканините прозорци,
постоя, още послуша.
Милкана в къщи седеше,
тънки си дари кроеше,
лична им песен пееше.
Каква й беше песента:
- Дей гиди, дари пущини,
аз като ви кроя и шия
за Димитрови роднини,
дали на тях да ви въздаря?
Бре Боже, бре мили Боже,
защо не знае Димитър,
тука при мене да дойде,
със кавал да ми посвири
и на кавал да му отпея.
Димитър се отвън обади:
- Тука съм, либе Милкано,
стани ми врата отвори,
при тебе, либе, да седна
и с кавал да ти посвиря.
Милкана му отворила,
докато влезе Димитър,
врата се отворила -
Милканините девет братя,
те в къщи влязоха
и до Димитър седнаха,
и на Милкана думаха:
- Милкано, сестро по-малка,
отземи бяло бакърче,
че иди в изба дълбока,
наточи вино червено,
да си Димитър почерпим.
Милкана ги послушала,
взела бяло бакърче,
че влезе в изби дълбоки
да точи вино червено.
Докато вино наточи,
Милканините девет братя,
те си Димитър уловиха
и му главата отрязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.