* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитре, синко Димитре!
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко, не отодяй
на Милкините седенки,
Милка си има, Димитре,
до девет братя хайдути,
Димитре, ще те уловят,
Димитре, ще те обесят.
Димитър мама не слуша,
че стана, стана Димитър,
облече риза набранка,
обу си черни демия,
потгоре пъстри калцуне,
разчеша перчан кадърчев,
наложи калпак на чело,
лапна си медни гавале,
че отиде, отиде Димитър
на Милкините седенки.
На сундармата потропа
и на вратата похлопа
и на Милкана повика:
- Я стани, стани, Милкано,
стани ми отвори вратата!
Милкини братя до девет,
деветтях наред седяха,
шаро си агне ядяха
и руйно вино пиеха.
Милкино братец най-голям,
той на Милкана думаше:
- Я стани, стани, Милкано,
Милке ле, сестро най-малка!
Стани, му отвори вратата -
Димитър свири с гавале,
Милкана ще му приглася.
Че стана, стана Милкана,
че му вратата отвори,
Димитър у къщи улезе.
Милкино братец най-голям,
той на Милкана думаше:
- Милке ле, сестро най-малка,
я лапни китка ключеве
и лапни бяло медниче,
че иди, сестро, че иди
у понци тъмни, дълбоки,
наточи вино червено -
шаро си агне ще ядем
и руйно вино ще пием.
Послуша Милка батя си,
лапнала китка ключеве
и взела бяло медниче,
че отиде, отиде Милкана
у понци тъмни, дълбоки,
че й се гласо изчуло -
на Димитрово прилича.
Като у къщи влязъла,
с черни се кърви обляла -
тия са Димитра заклали.
Че са Димитра занесле
на бащини му конаци,
на Димитровите ятаци.
Че и майка му отишла,
че си Димитра пофана -
Димитър у кърви потънал,
тя сяка, че й попотен,
и тя се назад върнала.
Като се зора зазори,
като слънцето изгряло,
Милка си крави изкара,
със черно Милка облечена
и със черно Милка свързана.
Димитровата майчица,
като си Милка видяла,
па при Димитра отишла.
Тогаз Димитра открила
и викна, та си заплака:
- Димитре, синко Димитре,
нали ти думах, Димитре -
не ходи, синко, не отодяй
на Милкините седенки.
Димитре, мама, Димитре,
ти не послуша мама си,
че си живота погуби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.