* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитру думаше:
- Не ходи, синко, не ходи,
на Враца, на касабата,
на Вълканините седенки.
Вълкана има, Димитре,
до девет братя хайдути,
четирмата са джелепи,
петимата са хайдути,
те ще те, синко, убият!
Димитър майка не слуша,
че влезе в тъмни яхъри
и си кончето изведе,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
със синьо го седло оседла,
с пъстри колани препаса,
че го възседна, препусна
из тези тесни улици,
из урушките сокаци.
Конче му като бягаше,
с нозе калдаръм биеше,
с очи пенджури чупеше.
Кадъни дюли беряха,
Димитър с дюли замерят.
Димитър дюли събира
и пак ги назад повръща -
кадъни в гърди биеше...
Турци на чардак седяха,
те са каил не станали,
по дирята му тръгнали,
право във Вълканини стигнали,
че братята й подкупват,
та му главата отрязват.
В чувала са я сложили,
през нощта у тях я занесли,
до портата я сложили.
Майка му като станала,
тя му главата найдела,
викнала, че заплакала
и на Димитра думала:
- Нали ти мама казваше:
"Не ходи, синко, не ходи,
на Враца, на касабата,
на Вълканините седенки -
турците са карезлия,
те ти главата отрязали!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010