* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър из пътя вървеше,
с медно кавалче свиреше
и на Еленка думаше:
- Либе Елено, Еленке,
наклади ясни седенки,
аз на седенки да дойда,
да дойда да ти посвиря.
Не го зачула Еленка,
но го зачули братята й,
братята й, върли хайдути.
Те си в кръчма седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха
и на Димитър думаха:
- Я ела, Димитре, при назе,
я ела да ни посвириш,
па ще ви с Еленка сгодиме,
сгодиме, още съберем.
Димитър при тях отишъл,
свирил им Димитър, що свирил,
докъде стана полунощ.
Братя на Еленка казали:
- Сестро Елено, Еленке,
я иди в тъмни зимници,
наточи вино червено.
Еленка в зимници отишла,
кога се назад върнала -
Димитър във кърви плува.
Еленка на братя дума:
- Братя ле, върли хайдути,
защо си Димитра заклахте,
нали ще ви, братя, заловят
и ще ви, братя, осъдят.
Я си Димитра вземете,
в техни двори занесете,
под сайван Димитра оставете
и се назад върнете.
Те си Димитра вземали,
в техни го двори занесли,
под сайван Димитра оставили
и се назади върнали.
Сутринта Еленка станала
и се в черно облякла,
край Димитрови двори минала.
Димитрова стара майчица,
тя си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
бели си пръсти кършеше
и на Димитра думаше:
- Синка, Димитре, Димитре,
нали ти майка казвала
на Еленкини седенки да не ходиш,
че Еленкини братя са хайдути,
те ще те, синко, погубят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.