* * *

Братя погубват сестрино либе

Стано Яно, алена ябуко,
Стано Яно, е, алена ябуко!
Покрай гора неженено оди,
коня кара като планината,
сабля носи, по земи я влачи,
пушка носи, като слънце свети.
Согледа го Янината макя.
- Стано Яно, алена ябуко,
какав ли е тоя арен юнак,
дал е женет, ели не е женет?
- Стара макьо, ти моя родице,
не е женет, сега че се жени,
че да зима девет брато сестра.
- Мучи щерко, да би онемела,
че те чуят твоите братета,
че те чуят, че да те погубат.
Я лудо си на Яна думаше:
- Стано Яно, алена ябуко,
куга, моме, язека да дойдем?
А Яна си на лудо думаше:
- Дойди, лудо, коня си не карай,
дойди, лудо, пушка не доноси,
дойди, лудо, чизми не обувай,
че те видат моите братета,
че те видат, че да те погубат.
Било лудо, било аджамия,
у радости чуло-недочуло,
дойде лудо и коня докара,
дойде лудо и пушка донесе,
дойде лудо и сабля донесе.
Конь изфица, двори изехтеа,
чизми тропат, камени гроотат.
Видеа го нейните братета,
видеа го и погубия го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.