* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица
рано е ранила,
запреде бяла къделя,
запреде ново вретено
и си песен запяла:
- Я ставай, ставай, Димитре,
Радка й по-рано станала,
станала, за вода ходила,
ходила и се върнала.
Със две се е кърпи вързала,
вързала и подбрадила -
дали е мама й умряла
или е тейко й много зле?!
Кога го мама отвила,
какво Димитра да види -
Димитър в кърви отънал.
Смесна му китка настрана,
меден му кавал под глава,
остро му ножченце в сърце.
Викнала мама, заплакала,
плаче горката, нарежда:
- Не ти ли майка думаше:
"Не ходи, синко, в Радини,
Рада има девет братя,
четиримата са джелати,
петимата са хайдути -
те ще те, синко, убият,
убият, да те затрият!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.