* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитър думаше:
- Ти недей ходи, Димитре,
на Еринкините седянки,
че ти се канят, Димитре,
Еринкините девет братя.
Димитър мама не слуша,
че взема медни кавали,
че отиде Димитър
до Еринкините порти
извади меден ми кавал
засвири милно и жално.
От де ги зачу Еринка -
тя си вечеря слагаше
на нейните девет братя.
Като Димитър зачула,
тя си вечеря забрави.
Нейните девет братя,
те на Еринка думаха:
- Еринке, сестро най-малка,
я иди, сестро, на седянка,
повикай, сестро, Димитър
да ви двамка позгодим.
Еринка рипна от радост,
тя на седянка отиде
и на Димитър думаше:
- Димитре, любе, Димитре,
хайде у дома да идем,
да се, любе ле, позгодим.
Димитър тръгна с Еринка,
че у Еринкини отишли,
яли са сладко, пили са;
Еринкините девет братя,
те на Еринка думаха:
- Иди, Еринке, в мазето,
наточи вино червено.
Еринка в мазето отиде
наточи вино червено,
кога се назад повърна,
нейните девет братя,
те са Димитър убили
и скришом са го скрили
Еринка пита братята:
- Де е Димитър, че го няма?
Девет братя отговарят:
- Ний го Димитра убихме...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010