* * *

Братя погубват сестрино либе

Стоян си Милкана залюби.
Мама Стояне думаше:
- Не ходи, мама, на Милкини седенки,
Милкана си има до девет братя,
убийци и кръвопийци.
Те ще те, мама, убият!
Стоян мама си не слуша.
Мама си той приспива
и си на седенки отива,
и с меден кавал засвирва.
Милканини девет братя
на дюгеня пиели
и кат' са Стоян зачули,
на пътя излези:
- Айде, Стояне, у дома да идем,
Милкана ще ти дадем.
Милкана кат' ги видяла,
чуди се Милкана, мае се,
как на Стояна да каже.
С очи му смига, а той я не погледва.
Кат у къщи са влезли,
Милканини дор девет братя
на Милкана думаха:
- Милкано, сестро, Милкано,
я вземи бяло бакраче,
та си в мазите да идеш,
червено вино да наточиш.
Милкана бакраче вземала
и си в мазите отишла.
Дорде се Милкана върне
Милканините девет братя
на Стоян главата отрязли.
Тогаз на Милкана те думаха:
- Милкано, сестро, Милкано,
къде си лежи млад Стоян.
Милкана им казала:
- Стоян лежи на високи сараи.
Те си Стояна вземат
и на чардак го отнесли,
с бял ямурлук загърнали.
Милкана дорде се съмне
дор три пъти за вода ходи
и край Стоянови минава.
Стояновата стара майчица,
тя си на двор ходеше
и на Стояна си думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
я ставай, я ставай,
орачи на ниви тръгнаха,
а ти си още спиш.
Стоян е с бял ямурлук загърнат
в черни си кърви цял облян.
Викнала майка му, та заплакала:
- Стояне, синко, Стояне,
аз нали ти казах -
не ходи на Милкини седянки!
Тогава Милкана кат' зачува
и си у тях отива.
Кат' си у двора тя влиза,
мъжете кяур правеха.
Тя на мъже думаше:
- Помага Бог, чичови!
Бог да прости Стояна!
По-голям кяур правете,
колкото за двама души.
Кат' си у къщи тя влезе,
жените савани шиеха.
Тя на жени думаше:
- Помага Бог, булини!
Бог да прости Стояна!
По-големи савани шийте,
колкото за двама души.
И кат' си при Стоян отиде
свещ да му запали,
извади си остро ножче
и се в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.