* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
Не ходи, синко Димитре,
при перета бяла Вълкана
на Вълканините седенки.
Вълкана има, Димитре,
дор девет братя хайдути -
те ще те, синко, кайдисат,
Вълкана на теб не дават!
Димитър мама не слуша,
че стана, че се премени,
че взема медни кавали,
наду ги, сладко засвири.
Край механата минава;
Вълканините девет братя
в механа ядат и пият,
кат' си Димитра зачуха
и са навънка излезли
и са Димитра повикали:
- Димитре, младо юначе,
я ела да ни посвириш,
ний ще идем да пием,
а ти ще ни посвириш,
че после в дома ще идем,
за Вълкана ще те сгодим.
Димитър при тях отиде,
Вълканините девет братя
печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
Димитър с кавал свиреше.
Станали и си тръгнали,
у Вълканини отиват;
Димитър с кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Вълкано, либе Вълкано,
по-скоро да се постегнеш,
че ще се двама посгодим!
Като го Вълкана зачула,
пророни сълзи до земя.
Кат са в къщи отишли,
Вълканините девет братя,
те на Вълкана думаха:
- Вълкано, сестро Вълкано,
я слезни в изби дълбоки,
наточи вино червено,
че ще те с Димитър посгодим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.