* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко Димитре,
при пуста бяла Вълкана,
на Вълканините седенки!
Вълкана има, Димитре,
дор девет братя хайдути,
те ще те, синко, кайдисат,
Вълкана на теб не дават!
Димитър мама не слуша,
че стана, че се премени,
че взема медни кавали
наду ги, сладко засвири...
Край механата минава;
Вълканините девет братя
в механа ядат и пият,
кат са Димитра зачули
и са навънка излезли,
и си Димитра повикват:
- Димитре, младо юначе,
я излез да ни посвириш,
най ще ядем и пием,
а ти ще ни посвириш,
че после в дома ще идем,
за Вълкана ще те посгодим!
Димитър при тях отиде,
Вълканините девет братя
печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
Димитър с кавал свиреше...
Станали и си тръгнали,
у Вълканини отиват,
Димитър с кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Вълкано, любе, Вълкано,
по-скоро да се постегнеш,
че ще се двама посгодим!
Като го Вълкана зачу,
пророни сълзи до земя.
Като са в къщи отишли,
Вълканините девет братя,
те на Вълкана думаха:
- Вълкано, сестро Вълкано,
я слезни в изби дълбки,
наточи вино червено,
че ще те с Димитра посгодим!
Вълкана в изби отиде;
Вълканините девет братя,
те са Димитра заклали,
в ямурлук са го завили
и в тях на чардак занесли.
Сутринта, кат' се съмнало,
Вълкана мома хубава
черна е кърпа вързала,
над очите забулила,
вземала бели бакъри,
край Димитрови минава.
Димитровата майчица,
като Вълкана видяла,
на Димитра извикала:
- Димитре, синко, Димитре,
я стани, синко, да видиш,
Вълкана край нас минава!
Димитър не се обади..
Ходи Вълкана, върна се,
кат' е Вълкана отминала,
майка му на чардак се качила
и е Димитра отвила -
Димитър в кърви лежеше.
Викнала, та заплакала:
- Димитре, синко Димитре,
нали ти казах, Димитре:
"Не ходи, синко, не ходи,
на Вълканините седенки!"
Ако ме беше послушал,
туй чудо не би станало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.