* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко, не ходи
по Милканините седенки.
Милкана мома хубава,
тя има девет бачове:
тримата - върли айдути,
тримата - селски кехаи,
тримата - царски азъи;
тий ще те, синко, уловят,
ще ти главата отрежат,
млад-зелен ще те погубят!
Димитър мама си не слуша,
че се хубаво премени,
че тръгна, че тръгна
из тесни дълги улици,
със меден кавал засвири,
право у Милканини отиде.
Милкана мома хубава,
тя си Димитра посрещна;
пъстра възглавница е хвърлили
и "отур" му й тя казала.
Седна Димитър, засвири,
Милкана пък му приглася.
Хората по протки стояха,
един си други думаха:
- По-благо на таз Милкана,
че такоз либе залиби.
Малко са, много седели,
дорде петлите триж пеят;
Милканнините бачове,
нали се тогиз задали,
тий на Милкана думаха:
- Милкано, сестро Милкано,
таз вечер ще те изгодим
и на Димитра ще те дадем;
я зъмни бяло котленце,
улез у дълбоки мазии,
извади вино червено.
Дорде се назад повърне,
Милканините бачове,
тий са Димитра заклали.
Отвътре у прагу кат' улезе,
у Димитра у кърви нагази...
Викна Милкана, заплака:
- Бре, ой ви вази, бачове,
какво ви стори Димитър,
че му главата отрязахтте?
Милканините бачове,
тий на Милкана думаха:
- Милкано, сестро Милкано,
станало й, квото й станало,
ади ни, сестро, научи
де да го сега изскрийме?
У бял го ямурлук завили,
у тях го тий занесли,
на чардако му го гудили.
Димитровата майчица,
нали си й рано ранила,
та ня Димитра викаше:
- Димитре, синко Димитре,
я стани, синко, да видиш -
твоите, синко, другари,
нали на нива отидоха.
Един-два пъти й викнала -
Димитър лежи, не става;
кат' на чардако отиде
и му ямурлуко подигна,
ела ми какво да види -
Димитър лежи у кърви!...
Викнала й, че заплакала:
- Димитре, синко Димитре,
нали ти казвах, Димитре,
не ходи, синко, не ходи
по Милканините седенки -
ще те Димитре, убият
нейните брати дур девет!
(...)
Кат' са Димитра опели,
опели, ще го заравят,
нал' се Милкана задала,
китки и свещи носела
и се с Димитра простила.
(...)
Извади нохче черенце
и се у сърцето прободе.
Въз Димитра е тя паднала
и у един гроб ги заровили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010