* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитри думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко, не ходи,
у Петканини на гости,
че Петканините братя,
са ти, мама, върли душмани -
те ще те, Димитре, погубят.
Димитър майка не слуша,
у тях на вечеря остана.
Петканини братя дойдоха
и на Петкана думаха:
- Петкано, сестро Петкано,
я вземи, сестро, бяло котле,
и във мазата слезни,
червено вино наточи,
че Димитър на гости дошъл,
че ядем, още да пием.
Доде вино наточила,
все е Петкана плакала.
Кога от маза излязла,
братя Димитру глава отрязали -
главата му хвърчеше
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
Викнала Петкана да плаче,
нейните братя й казали:
- Мълчи, сестро, мълчи,
че докога петли пропели,
ние Димитър ще погребем,
ковчег ще му направим,
у ковчег ще го сложим.
Петкана се над Димитър
навела да го оплаче
и взела остро ножле,
и в сърцето се убола.
Докога й душата излезе,
тя над Димитър е плакала:
- Димитре, либе Димитре,
нека моите братя да живеят,
а пък ние двама да гинем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010