* * *

Братя погубват сестрино либе

Майка, Димитру говори:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи, синко Димитре
по Еленкини седенки.
Еленка мома имала
девет душ братя хайдути,
те ще те, синко, убият,
убият, синко, затрият.
Димитър майка не слуша,
най взема медно кавали,
наду го, сладко засвири
из тия тъмни друмове.
Де го зачули, зачули,
еленкини братя, девет душ.
Те са Димитър срещнали
и на Димитър говорят:
- Я, посвири ни, Димитре,
па ще да идем у нас,
с Еленка да ви сгодим.
Свирил малко, не много,
доде петлите пропели,
пропели и потретили,
и потретили да съмне.
Братя Димитър говорят:
- Я, хайде да идем у нас,
с Еленка да ви сгодим.
Па са тръгнали, вървели,
на порти като стигнали,
братя Димитър улавят
и му главата отрязват,
па си Еленка повикват:
- Сестро Еленке, Еленке,
я излез, сестро, на двори,
та ни всичките посрещни,
че ти Димитър водим,
двамата да ви сгодим.
Като Еленка излезе,
Димитър лежи на порти,
потънал в кърви и рани.
Викнала, та заплакала:
- Либе Димитре, Димитре,
аз нали съм ти казала
у нас да не дохаждаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010