* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
бре седи, синко, не ходи,
на Милканината седянка.
Милкана е мома хубава,
ала си има пет братя -
двамата върли овчари,
тримата баш кеседжии,
те ще те, синко, уловят,
къс по къс ще те направят.
Димитър майка не слуша,
стана Димитър, отиде
на Милканината седянка,
у Милканината другарка.
Милкана на стол седеше,
тънък бюрюнджук предеше;
стана Милкана от стола,
седна Димитър на стола.
Седели, седенкували,
мър отде са го видели
Милканините пет братя;
те у механа седели,
печено агне ядели,
червено вино пиели.
Тий са от тамка станали,
на седянката отишле
и на Димитра думали:
- Я стани, стани, Димитре,
айде у дома да идем,
тоз вечер ще ви сгодиме
със нашта сестра Милкана.
И тий са от там станали,
у Милканини отишле.
Милканините пет братя,
тий на Милкана думаха:
- Я влез у понци дълбоки,
наточи вино червено,
тоз вечер ще ви сгодиме.
Стана Милкана, отиде
да точи вино червено;
като се й назад върнала,
какво ми й чудо видяла -
Милканините пет братя,
тий са Димитра заклали.
Викна Милкана, заплака:
- Как ще го у тях зан'сете?
Милканините пет братя,
тий на Милкана думаха:
- Не плачи, сестро Милкано,
и за туй не се кахъри -
ний у тях ще го зан'семе.
Там са Димитра дигнали,
у тях са го занесли,
у атлите го завили,
без да ги някой угади.
Димитровата майчица
станала рано из двори;
из двори като ходеше,
тя на Димитра повиква:
- Я ставай, синко Димитре,
твойте другари, Димитре,
рано на гора отид'ва.
Като из двори ходеше,
пак на Димитра повиква:
- Стани, Димитре, попитай,
стани, Милкана попитай,
защо е, синко Димитре,
със черна кърпа на глава,
защо край дома минува.
Кат' се й Милкана връщала,
набрала й цветя всякакви,
у Димитрови отишла,
викнала и заплакала:
- Мамо льо, моя свекърво,
ти иди, мамо, ти иди
да хванеш млади дюлгели,
да праят кифур широка,
за двама души да има.
Кат' си Димитра прегърна,
тя жива не се издигна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.