* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър мами думаше:
- Я дай ми, мамо, дрехите,
че да се пременя,
таз вечер ще ида
в Бозач село голямо,
на Бозашките седенки,
там има моми хубави.
Мама Димитра дума:
- Не ходи, синко, не ходи
в това пусто село,
ти имаш много душмани,
душмани ще те убият.
Димитър мама не слуша,
та се хубаво премини,
закачи китка на ухо
и си за село заминал.
Мръкна се вече, стъмни се,
моми на седенки излязоха
и седенки накладоха.
Димитър на седенки отива
с три негови другари
и при момите отиват.
Що сяда Димитър, не седнал
и по главата някой удари
падна Димитър и се забравил.
Другари Димитър грабнаха
и в кола сложиха
с бел го юмурлук завили
и за града тръгнали.
А Димитрова майчица,
тя си из двора ходеше,
долу-горе гледаше,
от къде Димитра ще дойде.
Като нагоре погледна
с кола Димитра носеха.
Мама до кола отиде
и юмурлук отметна
и като Димитър погледна
изясно се провикна:
- Димитре, чедо Димитре,
нали мама ти думаше,
не ходи, чедо, не ходи,
че ти имаш много душмани,
душмани ще те убият,
душмани ще те затрият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.