* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър мама си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида
на Милканините седянки.
Мама Димитра думаше:
- Не отадявай, синко, не отадявай,
Милканини братя дор девет,
четирима са хайдути,
петимата са касапи -
те ще те, синко, убият!
Димитър мама не слуша,
че стана Димитър, че стана,
че обу черни ботуши,
накриви калпак на чело,
на чело, на черни си вежди,
че отиде на Милканини седенки.
Милканини братя дор девет,
те си наред седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пияха.
Димитър на врата похлопа,
те на Милкана думаха:
-Милкано, сестро Милкано,
ти си вратата отвори
да си Димитър увлезе.
Стана Милкана, отвори,
с уста си вика: "Ела, а вари",
а с очи смига да н' дохожда.
Димитър у къщи увлезе,
те за Димитра буюр сторили -
да седне да яде, да пие.
Те на Милкана думаха:
- Милкано, сестро най-малка,
да вземеш бяло бакраче,
да идеш у маза дълбока,
да извадиш вино червено
от голямата бъчва.
Те си Димитра упоили,
заклали и са го скрили.
Сутринта стана Милкана,
с черна се кърпа забради,
отиде чарда да изкарва.
Майка му на врата седеше,
кат' си Милкана съгледа,
викнала, че заплакала:
- Нъл' ти думах, Димитре,
у Милканини да н' отиваш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.