* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитру думаше:
- Димитре, мило, мамино,
не ходи, синко, Димитре,
на Милканини седенки.
Милкани братя дружина,
дружина дор деветима.
Те ти се, синко, заканят,
Димитре, ще те уловят,
Димитре, ще те убият,
Димитре, ще те затрият,
язък, Димитре, за тебе!
Димитър майка не слуша,
най влезе в мази дълбоки,
изведи конче хранено,
хранено, не възсядано,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
че го оседла, обузда,
у синьо седло аляно,
аляно, гюлбинбеено,
че са хубаво премени,
и се на конче преметна,
и у Милкани отиде,
че си на порти похлопа,
конче му със крак потропа,
Димитър със глас повика:
- Милкано, либе Милкано,
не ме ли, либе, познаваш
или не ми се надяваш,
че не ми порти отваряш,
Милканини братя дружина,
дружина дор деветима,
един са друг изпреварят,
кой да му порти отвори,
кой да му конче поемне,
поемне да го разведе.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.