* * *

Братя погубват сестрино либе

Залюбила й бяла Рада,
залюбила й един Митър,
един Митър, млад Димитър.
Любила го й, лъгала го й
цели ми девет години.
Дошло време да се вземат.
Де са чули Радините,
Радините девет братя.
Чули, каил не станали,
един си на друг думали:
- Да станем рано в неделя,
да наметнем ямурлуци,
да вземем пушки бойлии
и остри саби френгии,
че да идем у Митрови,
у Митрови равни двори
да кайдисаме един Митър,
един Митър - млад Димитър.
Станали са сутрин рано,
сутрин рано, та в неделя.
Наметнали ямурлуци,
вземали пушки бойлии
и остри саби френгии,
че отишли у Митрови,
у Митрови равни двори.
Качили се на чардаци,
кайдисали млад Димитър.
Димитрова стара майка
телци лъчи, крави дои,
ем Димитър рано буди:
- Стани, Митре, стани, синко,
че момите рано ранят
по кладенци, по изворци.
Твоя Рада - най-подире,
с черен чумбер забрадена.
Дали тебе жив жалее,
или тебе жив паряса?
Димитрова стара майка
качила се на чардаци,
отвила го, що да види -
млад Димитър в кърви облян!
Като викна - гора екна:
- Проклет да е който има,
който има едно чедо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010