* * *

Братя погубват сестрино либе

Е, Стояне, море, млад Стояне,
канили са млад Стояна,
канили са на сватбата,
канили го на сватбата,
стара майка не го пуща.
Стоян майка не послуша,
та си зима кафалито,
кафалито под мишница,
та отиде на сватбата.
Не си седна, дек се седи,
но си седна на вратата,
на вратата при децата.
Ка го видя бяло Раде,
засукна се, попригна се,
нагор-надол, па към Стоян.
Ка го видяха Радините,
Радините пусти братя,
пушки пълнят, ножи точат.
Досети се млад Стояна,
та си стана, та си бяга,
право ойде на гората,
на гората, при стадото.
Радините пусти братя,
се по Стоян те одили,
заклали го като агне,
разпрали го като риба.
Стояновата стара майка,
два дни, три дни Стоян чака,
Стоян чака от сватбата.
Де се дочу, че й убоден,
дребни сълзи си ронеше,
бели ръце си кършеше
и на Стояна си думаше:
- Я, Стояне, мили сине,
на кой майка казнуваше,
да не ходиш на сватбата -
тебе младо ке погубят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.