* * *

Братя погубват сестрино либе

- Димитре, синко, Димитре,
не ходи, синко, не ходи
на Еленкини седенки,
че Еленка има, Димитре,
дор девет братя кръвника.
Те ще те, синко, убият,
те ще те, синко, затрият.
Димитър дума мама си:
- И сега, мамо, ще ида,
че няма вече да ида.
Че взема медни кавали,
че си из пътя вървеше
и си с кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Любе Еленке, Еленке,
излез ме, любе, посрещни,
излез ми порти отвори.
Не го й дочула Еленка,
дочули са го братята й.
Те в механа седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пияха.
Кат си Димитра видяха,
всички на крак си станаха
и си Димитра викнаха:
- Ела, Димитре, при нази
червено вино да пием,
печено агне да ядем,
таз вечер годеж ще правим
за тебе и за Еленка.
Кога го в тях завели,
Еленка ги посрещнала
и на Димитра думала:
- Димитре, любе, Димитре,
какво щеш с мойте братя кръвници.
Братя Еленка думаха:
- Я иди, сестро, в курника
пъстър ми паун да фанеш
и да го, сестро, заколиш.
Тази вечер годеж ще правим.
Докато Еленка излязла
те на Димитра глава отрязаха.
Главата му се търкаля,
мокър му език говори:
- Проклет да бъде и триклет,
тоз, който майка не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.