* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитра думаше:
- Чедо, Димитре, Димитре,
нали ти мама заръча,
не ходи, чедо Димитре,
на Еленкини си седенки,
че тя си има, Димитре,
дор девет братя рождени,
те ще те, чедо, убият.
Димитър мама не слуша,
най се хубаво премени.
Обу си черни ботуши,
запаса пояс пимизян,
запаса пачка патрони,
набоде чифте пищови,
зарами пушка бойлия.
Като през село вървеше,
с меден кавал свиреше:
- Либе, Елено, Елено,
излез ме, либе, посрещни.
Не се зачува Еленка,
Най се чуха, зачуха
нейните девет братчета.
Те на Димитра думаха:
- Отбий се малко, Димитре,
малко ни нещо изсвири,
доде си агне изядем,
доде си вино изпием.
Тогава у дома ще идем
при нашта сестра хубава,
за нея ще те сгодим.
И те си Димитър завели
до тяхна порта голяма
и си Димитър убиват,
и с ален юрган завиват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.