* * *

Братя погубват сестрино либе

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Не ходи, мама, Стояне,
на Еленкините седенки,
че Еленка има девет души,
девет души братя хайдути,
те ще те, мама, убият,
живота ще ти затрият!
Стоян си майка не слуша,
тънка си риза облече,
писан си колан препаса,
глашни цафари забоде,
па тръгна Стоян, засвири,
дано го чуе Еленка.
Не го е чула Еленка,
най са го чули братята,
като Стояна видяха,
сички на него викнаха:
- Я ела, зетко Стояне,
малко ни нящо посвири,
докато агне изядем,
докато вино изпием,
па ще те, зетко, посгодим
за нашта сестра Еленка.
Свирил ми Стоян, що свирил,
първи са петли попели,
първи и втори, и трети,
тогава агне изяли,
тогава вино изпили.
Еленкините девет души,
девет души братя хайдути,
те си Еленка извикаха:
- Я стани, сестро Еленке,
че ще те, сестро, посгодим
за твоя добър Стояна.
Кога Еленка станала,
кога си Стоян видяла,
с глава му клати да излезе,
с очи го гледа да стане,
ала се Стоян не усети.
Братя на Еленка думаха:
- Я иди, сестро, в мазето,
руйно ни вино наточи,
че ще та, сестро, посгодим.
Когат' Еленка отишла,
докат' се Еленка върнала,
Стоянова глава отрязана,
до него тя е сложена.
Викна Еленка заплака:
- Любе Стояне, Стояне,
нали ти, любе, аз казвах
във дома, любе, не идвай,
имам братя хайдути,
те ще те, любе, убият,
както го, любе, сториха
за нашта млада хубост.
Еленкините братя хайдути,
те си Стоян оставили
на неговата постеля.
Майка му сутринта станала,
чарда на паша изкарва
и си Еленка видяла
цялата в черно облечена.
Когат' се назад върнала
да си Стояна попита
защо Еленка, кого жали,
Стоянова глава отрязана
и до него бе сложена.
- Нали ти, мама, аз казах
да не ходиш у Еленкини,
че Еленка има девет души,
девет души братя хайдути.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.