* * *

Братя погубват сестрино либе

Залюбила бяла Рада,
бяла Рада, млад Димитър.
Любила го, лъгала го,
по малко, по много,
цели ми девет години.
Де са чули Радините,
Радините девет братя.
Чули, каил не станали,
чули, каул са сторили,
един си на друг думали:
- Хайде да идем у Димитрови,
у Димитрови равни двори.
Сдумали се и отишли,
качили се на чардаци,
че открили бял ямурлук,
че кайдисали Димитър.
Димитрова стара майка
рано рани, телци лъчи,
телци лъчи, прави дои
и Димитър рано буди:
- Стани, стани, синко Димитре,
че момите рано ранят,
по кладенци, по извори,
твоя Рада най-подире,
най-грижлива и кахърлива,
и с черен чумбер забрадена...
Димитър лежи, не отива.
Димитрова стара майчица
качила се на чардаци,
че открила бял ямурлук,
млад Димитър накайдисан.
Димитрова стара майка
вдига глас до синьо небе,
порони сълзи до земя:
- Димитре, синко Димитре,
нали ти мама думаше
да не любиш бяла Рада,
Рада има девет братя,
те на тебе не я дават!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010