* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи, синко Димитре
по Еленкини седенки,
Еленка има девет душ' брайкя,
те ще те, синко, погубят.
Димитър майка не слуша,
че си Димитър вечера,
меден кавал взе,
из пътя тръгна и свири.
Отдека са го дочуле
Еленкините девет брайкя,
на кафенето седеха,
печено агне едеха,
червено вино пиеха.
Че си Димитра дочуха,
че си с меден кавал засвирил,
че си Димитра викнаха:
- Зетко Димитре, Димитре,
я ела ни посвири
да си агне изедем,
червено вино изпием,
ще те у дома заведем,
та ще те позгодиме
за наша сестра Еленка.
Че си Димитър отиде,
па им Димитър засвири,
доде си агне изедоха,
червено вино изпиха.
Па си Димитра поведоха,
та го у дома заведоха.
Па си сестра Еленка повикаха:
- Стани сестро, я стани,
улови тлъсти пауне,
наготви гоздби секакви,
наточи вино червено,
че ще те, сестро, позгодим
за твойто либе Димитър.
Че се Еленка събуди
като Димитра видела,
тя на Димитър думаше:
- Либе Димитре, Димитре,
защо идеш, либе, тука
при тия моите брайкя,
те ще те, либе, погубят.
Димитър Еленка не слуша,
ми си Димитър остана.
Еленка гозба наготви,
бело котле на ръка взела
и тия тежки ключове,
в маза си е отишла,
вино Еленка наточи.
Като се Еленка завърна,
какво чудо да види -
глава му на една страна,
трупът му на друга,
те му глава отрезли.
Еленка викна, заплака:
- Де гиди, мой брайкя девет душ',
защо това направихте,
дали ви къща запали,
или волове изведе,
скоро, по-скоро го вземете,
в бащини двори носете,
в калидор ще го внесете,
на креват го сложете,
с юрган през очи завийте,
да го майка му не види.
Че се Еленка в черно облече,
момия над очи сложила
и стомна в ръце взела,
за вода да отиде.
Покрай Димитрови минала,
Димитрова майка из двор ходеше
и на Димитър викаше:
- Синко Димитре, Димитре,
я стани синко, да видиш
Еленка покрай нас минава,
момия е над очи навела,
стани я, синко, попитай,
какво е Еленка наскърбена.
Ала Димитър не става.
Кога в калидор влезнала,
юрган от очи махнала,
какво чудо видела -
Димитър в кърви отънал,
глава му башка от трупа.
Че си викна заплака,
с глас вика до небо,
сълзи рони до земя:
- Синко Димитре, Димитре,
нали ти мама думаше:
"Не оди, синко, не оди
по Еленкини седенки,
че Еленкини девет душ' брайкя,
те ще те синко, погубят!"
А ти ме синко, не слуша.
Кога на порти погледна,
Еленка мома идеше
и на майка му думаше:
- Я мълчи майко, не плачи,
намери млади дюлгере,
голям ковчег да направят,
за двама място да има -
и аз при Димитър да легна.
Голям ковчег направили,
че дойде мома Еленка,
факли свещи запали,
па викна, та си заплака:
- Я стани, либе Димитре,
на седенка да идем,
аз ще да викна да пея,
а ти след мене да свириш.
Докато това издума,
и тя се от душа раздели.
Двамата в ковчег сложили,
и двамата ги погребали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.