* * *

Братя погубват сестрино либе

Стоян мама си думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида
на Милканините седенки
със кавала ще си посвиря.
Милкана мома хубава,
тя ще на кавал отпява.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
не ходи, синко, в Милкана,
че Милкана си има
до девет братя рождени,
тримата черни, по-черни,
тримата върли хайдути,
тримата селски изедници;
те ша та, мама, убият,
от света ша та затрият!
Стоян мама си не слуша,
та стана Стоян, отиде
на Милканината седянка.
Милкана мома хубава,
като си видя Стояна,
права на крака станала
и му селяма поела:
- Бре, добря дошъл, Стояне!
И му е място сторила.
- Я ела, седни до мене,
засвири, либе, с кавала,
аз ще на кавал отпявам.
Че седна Стоян до нея,
с меден си кавал засвири
и Милкана му отпява.
Отде я, олам, видяха
Милкини братя дор девет.
Те си Стояна хванали,
назад му ръце вързали,
че му глава отрязали
и право у тях я занесли.
Дето си Стоян лежеше,
там са му глава сложили,
сложили я завили,
никой да не се досети.
Като се вече стъмнило,
Милкана, мома хубава,
черна си кърпа надбули,
за вода студена отиде,
край Стоянови минала,
майка му нищо не знае.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.