* * *

Братя погубват сестрино либе

Стоян мама си думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида
на Милканините седенки,
на Милканините попрелки
със кавал да си посвиря.
Милкана мома хубава
на кавал да ми отпява.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
тук седи, мама, не ходи,
че Милкана има, Стояне,
дор девет братя рождени,
тримата върли хайдути,
тримата черни, по-черни,
тримата селски изедници -
те ша та, мама, убият!
Стоян мама си не слуша,
той стана Стоян, отиде
на Милкините седенки.
Щом видя Милкана Стояна,
права е на крака станала
и му е селям поела,
и на Стояна думаше:
- Стоене, либе Стоене,
я ела седни до мене,
засвири либе с кавал.
Че седна Стоян до нея;
засвири Стоян с кавал
и Милкана му отпява.
Отде ги, олам, видели
Милканини братя дор девет.
Те каил не са станали,
че си Стояна хванали,
назад му ръце вързани,
че му главата отрязали,
право у тях я занесли.
Кога се вече съмнало,
Милкана, мома хубава,
черна си кърпа забради,
грабнача бели бакъри
и край Стоянови ще мине,
да чуе, още да види
как плаче и как нарежда
Стояновата майчица.
С черна кърпа Милкана
край Стоянови минава.
Стояновата майчица
кат си Милкана видяла
толкова черна, кахърна,
тя си при Стоян отива,
че ми чергите отвива
на Стоян глава открива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.