* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Не ходи, синко, не ходи
в Еленкини на седянка,
Еленка има пет брата,
пет брата, пет душманина,
тий ще те, мама, погубят.
Димитър мама не слуша,
че си кавала отзема,
засвири мило и жално,
кавал му свири-говори:
- Еленке, либе хубаво,
излез ми порти отвори,
излез ме, либе, посрещни.
Не излязла Еленка,
най са излезли Еленкини,
Еленкините братове,
Димитровите душмани,
те му порти отворили
и на Димитър думали:
- Димитре, наш другарино,
таз вечер няма седянка,
таз вечер ще ни посвириш,
докат си агне наядем,
докат си вино изпием.
Започна Димитър да свири,
свирил е малко, не много,
докат петлите пропели,
пропели и повторили.
Еленка се от сън събуди,
тя си Димитър познала
и при Димитър отишла,
и на Димитър думаше:
- Димитре, любе Димитре,
как си намислил да дойдеш
при мойте братя душмани.
Братове думат Еленка:
- Я мълчи, сестро, не плачи,
запретни бели ръкави,
наточи вино червено,
наготви гозби всякакви,
таз вечер ще ви сгодиме.
Еленка се много зарадва,
запретна бели ръкави,
наготви гозби всякакви.
Вземала е бяло бакърче,
отиде да точи вино червено.
Кат се назад върнала,
какво да гледа горката -
Димитрова глава отрязана.
Викнала й Еленка да плаче:
- Братове, вий рожденни,
как сте го вий кайдисали,
нали знайте, братове,
че той е един на майка,
на майка, още на баща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.