* * *

Братя погубват сестрино либе

Имала й мама, имала й
един си синка Димитра,
кат' неговата снага нямаше,
кат неговата хубост нямаше.
Той се с Милкана залюби.
Димитър се на огледало гледаше,
кавърджик перчем чешеше -
на седенки ще иде,
медни кавали надува,
в силях ножове запасва.
Майка му му думаше:
- Не отодяй, майка,
на Милканините седенки -
тя има братя рождени,
рождени до деветима,
деветимата са хайдути.
Димитър не слуша майка си.
Кат у Милканини похлопа,
Милканин братя рождени,
ножове у земя забиха.
Дали да си врата отвори,
дали да си Димитра повърне?
И му вратата отворила,
и му боюр сторила,
хвърли му пъстра възглавца да седни.
Милканини братя до девет
на Милкана думаха:
- Я запей, сестро, Милкано,
с твойто гърло два гласа.
Димитър да ни посвири
с неговия меден кавал.
Нейните братя дор девет,
те на Милкана думаха:
- Милкано, сестро, Милкано,
я откачи кепче от клечка,
иди в дълбоки мазии,
червено вино извади,
таз вечер ще ви изгодим.
Стана Милкана, отиде.
Дордет' са назад повърне,
те са Димитра убили,
превързали го и скрили.
Милкана викна, заплака:
- Бре, мои братя дор девет,
какво ви стори Димитър,
в чер го ямурлук завихте,
под одъра го скрихте,
че го занесете, занесете,
на Димитровото легало,
у зимника под биволете.
Петлите пеят, съмна се.
Димитър го няма от седенки,
биволи му реват у зимника,
навреме неназобени,
конче му реве у зимника,
навреме ненапоено.
Отиде майка му да го търси.
Кога е Димитра отгънала,
ръце и у кърви потънали.
Сабахлям девет майстори фанала -
на Димитра сандък да правят,
и девет дюлгери фанала -
на Димитра гроб да копаят.
Милкана край майстори минува,
и на майстори дума:
- Ковете, майстори, ковете,
голям сандък ковете
и за двама тъкмете.
Край дюлгере минува,
и на дюлгере думала:
- Голям гроб копайте
и за двама тъкмете.
Кога са го у черква унесле,
Милкана се е убила.
У един гроб ги заровили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.