* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитри думаше:
- Димитре, мило мамино,
не ходи, мама, Димитре,
на Милканините седенки.
Милкана е мома менена,
менена мома, сгодена;
тя има братя дружина,
дружина, дор деветина
и са все върли хайдути,
Димитре ще те уловят,
Димитре ще те убият,
без сина ще ме оставят!
Димитър мама си не слуша,
най стана, че си из къщи излезе,
че си в ладни земници влезе,
че си кончето натъкми,
че си го оседла и го юбозда,
че си кончето възседна,
че у Милканин отиде
и на вратата похлопа.
Като Димитър похлопа,
конче му жално изцвили,
дано го чуе Милкана,
да излезе да му отвори.
Не го е чула Милкана,
най са го чули братята й,
станали, отворили му -
едни Димитър фанали,
други му конче поели,
тогаз го в къщи въвели.
Милкана от сън събудили
и са я в мазата пратили
червено вино да точи.
Докато се назад върнала,
те му главата отрезли
и са го у тях занесли,
и го под юргана завили.
Димитровата майчица,
като си рано станала,
в къщи на прага седнала,
бяла къделя надяна,
ново вретено запреде
и на Димитра думала:
- Ставай, Димитре, стига спа,
всичките моми станали,
студена вода донесли
и твойта, Димитре, там беше
с черна забрадка свързана.
Като го майка му отгърнала -
Димитър лежи в кърви...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.