* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи, синко Димитре,
на горни, долни седенки,
не ходи, синко Димитре,
на Милканини беленки.
У Милкана братя осмина,
осмина, цяла дружина.
Те ща та, мама, убият.
Димитър мама не слуша,
че си Димитър отиде
на горни, долни седенки,
на Милканини беленки.
Милканини братя осмина,
осмина, цяла дружина,
те кат' Димитра видяха,
че си Димитра срещнаха,
в къщи Димитра канеха
и на Милкана казваха:
- Милкано, мила сестрице,
я иди долу в мазата,
наточи вино червено
и върла бяла ракия,
Димитра да си почерпим.
Нали го Милкана обича,
тя си в мазата отиде,
вино червено наточи
и бяла върла ракия.
Доде се Милкана завърне,
Димитър сред стая лежеше,
в кърви Димитър потънал.
С ракия кърви миеше,
с вино червено прелива.
Плаче Милкана, нарежда:
- Димитре, либе Димитре,
добре ти мама думаше,
не ходи, синко Димитре,
на горни, долни седенки,
на Милканини беленки.
Братя Милкана изтикаха,
че си Димитра нат'вариха,
у тях Димитра закараха,
сред нощ тъмна, потайна.
На одър Димитра сложиха,
с ямурлука го покриха.
Рано е зора зарила,
Димитра майка подвикна:
- Я ставай, синко Димитре
да видиш твойта Милкана,
що се е с нея случило,
цяла е в черно облечена.
Рано й Милкана ранила,
чардата да си изкара.
Вървяла й мама, викала,
при Димитра не отивала.
Че се й мама наумила,
що са й с Димитра случило,
че още не се й събудил.
Отива мама при него,
плаче горката, нарежда:
- Не ти ли мама думаше,
не ходи, сине Димитре,
на горни, долни седенки,
на Милканини беленки!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010