* * *

Братя погубват сестрино либе

Иван по двори ходеше
и си слънцето гледаше -
кога ще слънце да зайде
и месец огрее.
Изува кални цървули,
обува нови ботуши,
отива при огледалото,
извива вити барони
и слага шапка сламена,
и на буля си дума:
- Я ми подай кавала,
кавала, медна цафара,
аз на седянка ще ида,
по долни, горни седенки.
Буля драгинко думаше:
- Не ходи, драгинко, не ходи,
Рускини девет другарки,
техните девет любовника,
те ще те, драгинко, убият.
Иванчо буля не слуша,
като на седенки отиде,
Рускините, девет другарки,
техните девет любовника,
като си Иванчо видяли,
всичките станали,
добре му дошел, казаха,
като седянка свърши,
руса му глава отрязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.