* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
седи, Димитре, не ходи
на Милканинта седянка,
тя има братя мнозина,
мнозина, дор деветмина -
трима са царски везиря,
трима са баш чорбаджии
и трима баш бре хайдути.
Тий ще те, синко, убият,
убият, да те затрият!
Димитър мама не слуша,
дур се замърчи, притъмни,
у Милканини отиде,
с медно кавалче свиреше.
Милкана, мома хубава,
тя на кавалче отглаши.
Милканините ми братя,
де си Димитра зачуха,
че у Милканини дойдоха
и на Димитра думаха:
- Димитре, малко момченце,
бре хайде, холам, да идем,
у нази да идем да пием
и да се конущисваме.
Ти с кавал ще ни посвириш,
нашта сестра Милкана,
тя ще на кавал отглаши.
Станали, че са отишли.
Милканините бре братя
седнали да ядат, да пият,
яли са, още пили са,
дорде са петли попяли,
попяли и повториха,
че им се вино довърши.
Милканините бре братя,
тий на Милкана думаха:
- Я вземи бяло бакърче,
че иди в мина дълбока,
червено вино наточи.
Милкана мома хубава,
грабнала й бяло бакърче
и край Димитра замина,
и си Димитра побутна;
Димитър не се угади.
Милкана, мома хубава,
по-скоро мина, отиде;
дорде си вино наточи,
като си в къщи превлезе,
алени кърви нагази -
Милканините бре братя,
тий си Димитра заклали!
В чер го ямурлук завили,
право го у тях отнели,
сред двору го оставили.
Милкана, мома хубава,
рано за вода подрани,
рано за вода отиде,
край Димитрови минава.
Димитровата майчица,
тя при Димитра отиде,
Димитра да си събуди:
- Бре, ставай, ставай, Димитре,
Милкана за вода отива,
руса й коса разплетена!
Като го майка му разви -
Димитрова глава отрязана!
Тя викнала и заплакала:
- Нали ти казвах, Димитре,
у Милканини да не отадяш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010