* * *

Братя погубват сестрино либе

Димче стадо затвораше,
карамане поръчуваше:
- Карамане, мой другаре,
лепо варди силно стадо.
Кье си ода дури дома,
дури дома по вечера,
по моята сива гуна,
по моята тънка пушка,
и по мойот шарен кавел.
Димче майка го пращаше,
го пращаше, го учеше:
- Право търгай, синко, на кошари,
не вращай се кай Радина.
Рада имат девет бракя,
како еден така други,
помалиот по дамбела.
Димче майка не я почу,
си се врати кай Радина.
Яваш викат, лекум клукат:
- Излез, Радо, отвори ми.
Не излегла малка Рада,
тук' излегле девет бракя.
Пърснал Димче да ми бегат.
- Постой, Димче, не бегай ми,
кье те прайме наша зета,
кье ти дайме наша сестра,
та кье одиме на кошари,
кье печиме девет овни,
сите овни калушести
и три овци щираквици.
С' измамило, почекало,
му е зеле руса глава.
Го чекает на утрово
неговите девет сестри.
Сите стада испущени,
Димово стадо затворено...
Кинисале девет сестри,
кинисале да го барает.
Девет гори поминале,
девет таги истажиле,
нигде Димча не го нашле.
Се вратиле во селото,
во селото кай чешмата,
си е нашле малка Рада,
и е зеле руса глава.
Дур да жалит една майка,
нека жалет до две майки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010