* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко, не ходи
на Милканините седянки,
Милкана има, синко ле,
дор девет братя хайдути,
те ще те, синко, завардят,
завардят, синко, убият,
защото каил не стават!
Димитър мама не слуша,
че стана и се премени
и в Милканини отиде,
и на вратата похлопа.
Милканин бате най-голям,
че той си беше във къщи
и на Димитра думаше:
- Я седни, седни, Димитре,
на тази мека възглавка,
седни и с кавал засвири.
Димитър седна, засвири,
кавал му свири-говори:
- Милкано, либе Милкано,
кат' стана да си отивам,
ще ли ми, либе, пристанеш?
Милканин бате най-голям,
най-голям, най-некаилен,
той си от кавал разбирал
и на Милкана думаше:
- Милкано, сестро Милкано,
я иди в мази дълбоки,
наточи вино червено
и върла люта ракия,
тази вечер ще ядем и пием.
Милкана мома хубава,
всичко си е тя разбрала,
че брат й Димитър ще погуби,
вземала бяло бакърче,
покрай Димитър минава
и със крак го тя побутва,
дано се Димитър усети,
усети и си отиде.
Димитър нищо не разбра.
Милкана мома хубава
отиде в мази дълбоки
да точи вино червено
и върла люта ракия.
Като се назад върнала,
никой в къщи не сварила,
всичко Милкана разбрала,
цяла нощ сън не спала
и си е жално плакала.
Сутринта рано станала,
вземала бели бакъри
и си за вода отива,
край Димитрови минава,
Димитровата майчица,
тя си на двора шеташе
и на Димитър викаше:
- Я стани, сатни, Димитре,
Милкана мома хубава
рано за вода отива,
я стани и ти да идеш.
Димитър не чува, не става.
Майка му пак му викаше,
пак я Димитър не чува.
Тя при Димитър отива,
пъстра му черга подига,
какво си чудо да види -
Димитър в кърви потънал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.