* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
бре, стой, Димитре, не ходи
на Вълканината седянка -
Вълкана има пет братя,
тримата били кесаджи,
двамата били хайдути,
ще те, Димитре, убият!
Димитър майка не слуша,
право Вълкани отиди.
Седели и приказвали,
дор са петлите пропели.
Вълканините пет братя,
и тий се, холан, завръщат,
на чемшир порти чукаха,
чукаха, още викаха:
- Сестро ле, сестро Вълкано,
излез ни порти отвори,
ранено коня разходи!
Че е излязла Вълкана,
ранено коня разходи;
Вълканините пет братя,
тий на Вълкана думаха:
- Вълкано, сестро Вълкано,
я земи китка ключове
и земни бяло котленце,
иди у понци дълбоки,
наточи вино червено -
да си Димитра почерпим.
Че зела китка ключове
и зела бяло котленце,
отиде вино да точи.
Дор се Вълкана завърне,
нейните братя петима,
тий са Димитра заклале,
заклале и го занесле,
дет ляга Димитър, дет става.
Като се зора зазори,
Димитровите другари,
тий на Димитра викаха:
- Я ставай, ставай, Димитре,
ставай на гора да идем!
Димитър нищо не дума.
Майка му се чудом чудеше,
що не се Димитър обажда.
Като при него отиде -
Димитър в кърви потънал!
Викнала и заплакала:
- Димитре, синко Димитре,
аз нали ти, синко, разправях!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.