* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитру думаше:
- Не ходи, синко Димитре,
на Еленкини седенки,
че на Еленка братята
върли са, синко, хайдути,
те ще те, мама, погубят.
Димитър мама не слуша,
забоди медни цафари
и си из порти излезе
и със цафари засвири.
Цафари думат, говорят:
- Излез ми, либе Еленке,
та си наклади седенки
да дода да ви посвиря.
Ни го е чула Еленка,
най го чули братята й,
те на Димитра думаха:
- Я си влез, зетко, у дома
да ни, Димитре, посвириш,
печено агне да хапнем
и руйно вино да пийнем.
Димитър в къщи си влезе.
Еленкини мили братя
те на Еленка думаха:
- Сестро Еленке, Еленке,
я влез във тъмни мазани,
наточи вино червено!
Като се назад повърна
какво Еленка да види,
Димитрова глава взета.
Еленка братя думаше:
- Какво ви стори, направи,
та му главата вземахте?
Вземете, па го занесте
в бащини му равни двори.
Те Еленка послушаха,
та си Димитра занесоха
и го на двора завиха.
Еленка черда изкарва
в черни дрехи облечена.
Мама Димитру думаше:
- Ставай ми, синко, Димитре,
твойта Еленка хубава
с черни дрехи облечена,
рано си черда изкара.
Като го мама отвила,
Димитър мъртъв лежеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.