* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
сядай, Димитре, вечеряй,
лягай, Димитре, заспивай,
таз вечер няма седенки.
Този е огън хайдушки,
хайдушки огън, бозлушки.
Твоята, синко, Вълкана,
тя има дор девет братя -
четирмата са хайдути,
петимата са касапи,
те ще ти земат живота,
Димитър майка не слуша,
отиде горе в собето,
извади синджир ключове,
отвори пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че са хубаво премени
и на седянка отиде.
На тънка дъска поседна,
до Вълкана се облегна,
с меден си кавал засвири.
Никой му кавал не разбра,
само Вълкана разбрала,
викнала, та заплакала:
- Димитре, любе Димитре,
аз имам дор девет брата,
четирмата са хайдути,
петимата са касапи,
те ще ти земат живота.
Таман Вълкана издума,
четирма братя пристигат:
- Добър ти вечер, бе зетко.
- Дал ви Бог добро, войводи.
- Станало й девет години,
как са с Вълкана любите,
у нази не си дохождал.
Таз вечер у нас ще дойдеш,
да ядем, олам, да пием.
Решили и са тръгнали,
и са у Вълканини отишли,
чемшир са порти отворили,
в широки двори увлезли,
в дълбока изба увлезли.
Яли са, олам, пили са,
дорде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят,
че са Димитра опили
и са му глава отрязли,
че го у тяхка занесли,
на висок чардак качили,
със червен губер завили.
Заранта като съмнало,
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Ставай, Димитре, съмна са!
Твоята, синко, Вълкана
рано е за вода одила,
се къде нази поглежда,
сяк' иска нещо да каже.
Димитър нищо не каза.
Майка се на чардак качила,
червен си губер отвила,
викнала, та заплакала:
- Димитре, синко Димитре,
какво ти, синко, заръчах,
защо ма, синко, не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.