* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко Димитре,
на Еленкини седянки,
че Еленка си има
до девет братя хайдути,
те ще те, синко, убият.
Димитър майка не слуша
събу си кални цървули,
обу си черни ботуши.
С меден кавал излезе
и си край Еленкини отиде,
с меден кавал засвири.
Не го е чула Еленка,
но са го чули братята.
Те на Димитър думаха:
- Димитре, зетко Димитре,
я влез, Димитре, у дома
да ни посвириш,
агнето да си изядем,
виното да си изпием,
тебе с Еленка да сгодим.
Че се Димитър излъга
у Еленкини да влезе.
Свирил е Димитър, яли са,
докато агнето изяли.
Те на Еленка думаха:
- Еленке, сестро Еленке,
я вземи бяло бакраче
отиди долу в мазата,
наточи вино червено,
да пием, Еленке, да ядем,
тебе с Димитър да сгодим.
Еленка братя послуша,
че влезе долу в мазето,
наточи вино червено,
кога нагоре излезе,
на Димитър глава отрязана.
Че го занесли в Димитрови двори
и са го завили с юргана.
Еленка рано станала,
черна си забрадка забради,
взела е бели бакъри,
вода студена да донесе.
Къде я видя майка му,
тя на Димитър думаше:
- Я стани, синко, я стани,
Еленка на чешма отива.
Иди я синко попитай
защо е с черна забрадка.
Като майка му отиде,
Димитър да си открие,
викна си майка да плаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010