* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майка,
тя на Димитър думаше:
- Не ходи, мама, не ходи
на Милканини седенки.
Милкана има що има -
девет братя хайдути.
Снощи съм, мама,
ходила на голямата чешма,
хората тебе окайват:
"Горкия, горки Димитър,
Милкана довечера седенки ще прави,
милканините братя са в село,
те ще му главата отрежат!"
Димитър мама си слушаше.
Горе у стаята си влезе
и си прозорец отвори,
меден си кавал взе
и си с кавал засвири:
- Аз ще, Милкано, да дойда
у вас, Милкано, на седенки.
Че си у Милканини отиде,
у Милканини на седенки.
Като го видяха
Милканините девет братя,
девет братя хайдути,
път му направиха
и на Димитър продумаха:
- Зетко ле, Димитре,
бради да ни обръснеш,
че сме много брадясали,
обръснеш още очистиш.
На Милкана си смигнаха
бяло менче да вземе,
червено вино наточил.
Като си у мазата влязъл,
милканините братя девет
главата му отрязаха,
в златни чували завиха
и у тях ги занесоха.
На Милкана те думаха:
- Дето капка кръв падне, капне,
ти ще я, Милкано, изтърсиш.
Димитър у тях занесоха
и у дама го заровиха,
дето му конче вързано.
Заранта, като се съмнало,
надява се майката на Димитър,
той да се завърне.
Конче у дама
с крака си Димитър отравя.
Майка му на чешма отива.
Хората за Димитър хортуват.
Като си вкъщи отива,
у дома тя си влиза
и какво чудо да види.
Димитър си тя видяла,
главата му отрязана.
Майстори тя си повика,
на Димитър сандък да правят.
Майстори сандък правят,
Милкана покрай майстори минава,
минава и на майстори дума:
- Хем си сандък правете,
за двама място сторете.
У тях си Милкана отива,
с нож у сърцето пробожда,
с Димитър у един гроб заровили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010