* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитри думаше:
- Тук седи сино, не ходи
на Вълканини седенки,
Вълкана й чута и богата,
нейните братя дор девет,
те каил, сино, не стават,
те щат те, сино, убият.
Димитър мама не слуша,
най се хубаво премени,
припаса силяф сребърен,
нареди чифте пищови,
преплесна пушка бойлия,
той на седянка отиде.
Таман се седянка събрала -
до всяка мома и момък,
Вълкана помежду двама.
Димитър седна среща й,
със меден кавал засвири,
свирката свири-говори:
- Вълкано, либе, Вълкано,
да знаеш, ама не знаеш,
таз вечер ме й мама гълчала -
на таз седянка да н' ида,
Вълкано, теб да не видя,
че имаш братя дружина,
дружина братя до девет,
петимата са хайдути,
четирмата са джелепи,
те каил, либе, не стават,
те щат ме, либе, убият.
Вълкана свирка разбрала,
викнала, та е запяла,
песента пее-говори:
- Димитре, либе Димитре,
не слушай, либе, майка си.
Таман Вълкана издума,
челяк на врата похлопа,
станаха и отвориха.
Вълкани братя дор девет,
те си у къщи влязоха
и на Димитра думаха:
- Димитре, младо юначе,
откак си Вълкана залибил,
у дома не си дохождал,
тоз вечер дома ще дойдеш,
печено агне ще ядем,
червено вино ще пием.
От хатър да им не излезе,
стана Димитър, отиде.
Печено агне не яли,
червено вино не пили -
най му главата отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.