* * *

Братя погубват сестрино либе

Седнала Мила Милкана
вънка на рамни дворове,
хем преде Мила, хем пее.
Отде я зачу Димитър,
Димитър майци думаше:
- Мале ле, ти Димитрова,
яз ка, мале ле, да пода
на Милината седянка.
Я майка си му думаше:
- Немой, Димитре, отида
на Милината седянка,
че Мила има, Димитре,
петима братя хайдути,
тия ка да те кайдисат!
Я Димитър е не слуша,
стана Димитър, отиде
на Милината седянка.
Мила ми песня пеяше,
една песня с два гласа,
Димитър й отпяваше
с негови шарни кавали.
Отде Димитра зачуя
Милини братя петима,
петима братя хайдути,
при Димитра отидоя.
Тия си Мили думая:
- Сестро ле, мила сестро ле
стани земи каната,
нашата желта каната,
благ меселецо да полеяш,
да служим зетя Димитра!
Та ми е Милка станала,
тя зад кошат увляла
благ меселец да наляй.
Милини братя петима
Димитра са кайдисали,
та че си Мили думея:
- Сестро ле, мила сестро ле
кажи ни, Мило, учи ни
къде Димитра да носим -
дали ав гора зелена
или ав вода студена?
Я Мила си ни думаше:
- Мйте Димитра носите,
Димитра в гора зелена,
Димитра в вода студена,
но Димитра отнесете
на Димитрови егреци,
там Димитра оставете.
Та са Димитра отнели
на Димитрови егреци,
там Димитра оставили.
Ега ми са е съмнало.
Димитрова стара майка
на егреците отиде,
ойде си, найде Димитра
ав япанджъта завиен
цял бе ав кърви увлеян,
ав къщи го отнесоя.
Та ми е Мила станала,
та са е Мила премянила,
че ав байчата увляла,
желти китки наберала,
у Димитрови отиде.
Димитър беше увиен,
ав червен бял миндер прикриен,
майнала, та го открила.
Като го Мила видяла,
еднож от сърце въздъйна,
милна й душа излезе.
Димитрова стара майка
на главата ни седяше,
ляпа ни песня пеяше:
- Невясто, Мила невясто,
на съва дюня, невясто,
ко са не нарадвайте ас
мойтог сина Димитра,
ся ке са нарадвате
на оня дюня, невясто,
ас мойтог сина Димитра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010