* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица
тя на Димитър думаше:
- Димитре, сине Димитре,
седи Димитре, не ходи
на Милкините седянки!
Милкана си има, Димитре,
дор девет братя рождени -
те ще те, Димитре, убият,
убият, и ще те скрият!
Димитър майка си не слуша,
остави стадо голямо
и си с кавала засвири;
право у Милкини отиде,
на Милкините седенки.
Милкана е умна, разумна,
ту го с очи поглежда,
ту го със крак настъпва -
дано се Димитър усети,
да стане, да си отиде.
Милкините братя,
те си на Димитър думаха:
- Димитре, холан, Димитре,
хайде, Димитре, да идем
у нашите изби дълбоки,
по едно вино да пием.
Влязла Милкана у изби,
червено вино да точи
и какво Милкана да види -
те са Димитър заклали
и се чудели и маели
къде да си Димитър скрият.
Милкана на братя си думаше:
- Я го сред агъл занесете
и го на лесата сложете.
Със черен го ямурлук завили
и го сред агъл сложили.
Милкана за вода отива
сутринта преди слънце,
кръстосала бели бъкъри
и си край Димитрови минава.
Димитровата майчица,
тя си Милкана видяла
и на Димитър викаше:
- Я ставай, ставай, Димитре,
Милкана за вода отива,
овчари стадо изкарват,
а ти, Димитре, не ставаш.
Че си у агъла тя влязла
и си ямурлук развила;
черен си ямурлук вдигнала,
като си Димитър поглежда -
къс по къс направен.
Викнала, та заплакала:
- Димитре, сино Димитре,
нали ти мале думаше:
"Седи, Димитре, не ходи
на Милканините седенки;
Милкана има девет братя,
те ще те, синко, убият,
убият и ще те скрият!"
Защо не ме, Димитре, послуша?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.