* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Не ходи, мама, Димитре,
на Милканини седенки.
Милкана, мома хубава,
тя има братя дружина,
Димитре, до деветина.
Тримата - горски стражари,
тримата - селски заптии,
тримата - върли хайдути,
те ще те, майка, убият,
Димитре, ще те затрият.
Димитър майка си не слуша
ами на майка си думаше:
- Я слагай, мамо, да ядем,
че дигай, мамо, премитай...
Стана Димитър, отиде,
че излезе горе в собата,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени -
препасал пояс до гърди
в пояса турнал остър нож,
у Милканини отиде.
Похлопа Димитър почука:
- Стани ми, Милкано, отвори,
стани ми порти отключи.
Милканини братя дружина,
те на Милкана думаха:
- Милкано, сестро Милкано,
я иди в мази дълбоки,
наточи вино червено
и върла, люта ракия.
Милкана из къщи ходеше,
уж си ключове търсеше
и си Димитра погледна,
дано я Димитър погледне
с глава да му навие,
с очи да му намигне -
Димитър да си отиде.
Димитър не я погледна.
Милканини братя - дружина,
те са се, мари и подпили
и са Димитър убили,
и са Димитър посвили,
в неговия червен ямурлук.
Че са Димитър занесли
в негови равни дворове.
Димитровата майчица,
тя си по двори ходеше
и си Димитра вардеше
да не се Димитър събуди.
Милкана мома хубава,
сутринта като станала,
че е влязла в равна градинка,
направила китка смесена
и дигна менци на рамо,
край Димитрови премина
и при Димитра отиде,
викнала, та заплакала.
Димитровата майчица,
като Милкана погледна
и си Димитра отвила -
Димитър лежи в кърви...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.